Бях на 15 години.Имах обичайните за този период проблеми- визията,момчетата, прияталките, мисълта дали съм харесвана.Поддадох се на емоциите и чувствата повече от необходимото.Започнах да се гледам по-често в огледалото и да си мисля,че съм с наднормено тегло.Започнах да експериментирам с какви ли не диети,докато накрая просто стигнах до две ябълки на ден.Първоначално това не ми се отразяваше кой знае колко на организма.Постепенно започнах да усещам слабост, безсилие.После започна да ми се вие свят, причернява пред очите и накрая припаднах.
Една сутрин се събудих много отпаднала,чувствах се много зле.Тогава изведнъж ми стана много лошо и за нещастие колабирах.При падането ми съм си ударила тилната част на главата и съм била в безсъзнание за около 15 минути.За щастие мои близък ме намерил и веднага ме отвел в спешния център.След това системи,дни в болницата и месеци лечение.
Но днес, 7 години по-късно мога да заявя,че вече нямам такъв проблем.Сега се чувствам много по-уверена и не съм никак дебела ;).Уча това,което искам и използвайки опитът от миналото си,вече знам и каква искам да съм по професия ;). Един ден ще стана диетолог, ще помогна на момичета като мен, да не изживяват,това през което аз минах преди години!